Време и преходност
Настоящето и преходността
Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
Марк Аврелий · „Към себе си“ · II, 14 · Превод от старогръцки: Богдан Богданов · ИК „Кибеа“, 1997
Редакционен коментар
Смисъл
Марк Аврелий разсъждава за смъртта и твърди, че загубата се случва в настоящето: миналото вече е отминало, а бъдещето още не е наше. Това е философска перспектива за преходността, която насочва вниманието към начина, по който живеем сега. Тя не изисква да пренебрегваме спомените или планирането.
В ежедневието
Притесняваш се за бъдещ разговор и го проиграваш многократно в ума си. Отдели време за подготовка, после избери какво полезно можеш да направиш днес. Именно тази стъпка е достъпна сега.