Време и преходност
Времето, което отлагаме
Ако не го употребиш, за да се проясниш, то ще си отиде и ти ще си отидеш и повторно няма да бъде възможно.
Марк Аврелий · „Към себе си“ · II, 4 · Превод от старогръцки: Богдан Богданов · ИК „Кибеа“, 1997
Редакционен коментар
Смисъл
Отлагането тук не е просто пропусната задача. То е отлагане на яснотата — на мига, в който човек престава да живее така, сякаш винаги ще има още време да стане онзи, който знае, че трябва да бъде. Марк Аврелий не ни кара да бързаме панически. Той ни напомня, че животът има предел и затова настоящият избор има тежест.
В ежедневието
От месеци отлагаш разговор, решение или начало, защото чакаш да се почувстваш напълно готов. Назови една малка стъпка, която може да бъде направена днес, и я направи. Не е нужно да завършиш целия път; нужно е да престанеш да отлагаш първата крачка.